2. Необходими са много повече пари за спешно болните. Солидарно заплащане на спешната помощ: всички институции, които се финансират от солидарното осигуряване, трябва солидарно да участват в разходите за спешната помощ, като заделят средства за нея.

3. Да се скъси времето за транспорт до болницата, като се използва териториалният принцип – до най-близкото лечебно заведение.

4. Да се измести „фронтът” от дома на болния в специализирания медицинския център. Неотложният транспорт е част от бързата помощ – социален и психологически въпрос. Няма кой да осигури преместването на болния до линейката, колкото и добре да е снабдена тя с апаратура. Проблемът е „катастрофически“ за семейството. Той е решим с участието на т.нар. парамедици. За прогнозата определяща е бързината на „доставяне” на пациента там, където са висококвалифицираните специалисти и апаратурата.

5. Централното звено „Пирогов” е един добър български модел, устоял на много ветрове. Той трябва да има специален държавен статут, да бъде осигурен финансово за доболнична и болнична спешна помощ.

6. Ако здравните заведения са възмездени за положения труд на всеки прегледан по спешност болен, ще се избегне практиката за хоспитализация на всяка цена, с което ще се възстановяват част от разходите.

СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ в големите градове. През 2016 г. броят на повикванията за спешна медицинска помощ е 734 169. Делът на изпълнените повиквания е 97.8%. От тях 84.6% са за спешна медицинска помощ, а 3.5% –- за санитарен транспорт. Обслужените от центровете за спешна медицинска помощ са 687 762 души, като от тях 28.5% са хоспитализирани в болници.

Принципи и организация на работа.

Сегашната организация на работа е неефективна като краен резултат. По време на едно 12-часово дежурство 15-ина екипа обслужват двумилионен град като София. От позвъняването на болен до пристигането на екип често пъти минават 30–40, а и повече минути. Има изключителен недостиг на лекари. Тези, които работят, нямат нужната квалификация за оказване на точно такъв тип помощ. Често пъти лекарят от екипа губи ценно време, опитвайки се да изяснява сложното състояние на пациента и да му поставя диагноза, както и за някакви лечебни действия на място като правене на инжекции, снемане на подробна анамнеза, преглеждане на предишна медицинска документация, изчакване на ефекта от поставена инжекция или от дадени таблетки. Това води до загуба на безценно време с настъпване на смъртоносни усложнения – по време на последващо транспортиране или още в дома на пациента.

Необходимо е:

Да се създадат екипи от медици (парамедици, за които не е задължително да са с висше медицинско образование). Те трябва да имат възможност с намиращото се в линейката оборудване (седалки, сгъваеми легла, столчета и пр.) да извозват бързо нуждаещите се пациенти до съответния медицински център.

Възможен състав на екипа: шофьор, парамедик, носач. Желателен брой на екипите за едно дежурство (за град София): 30 (тридесет) екипа с линейки.

При тези обстоятелства при всяко позвъняване и търсене на спешна помощ екип трябва да пристига при нуждаещия се до 15-ата минута.

При необходимост от извозване до медицински център пациентът трябва да бъде „доставян” не по късно от 30–40 минути след повикването.

По време на транспортирането екипът трябва да докладва на очакващите го лекари в съответния медицински център необходимите параметри.

Центровете за оказване на специализирана медицинска помощ трябва да са равномерно разположени на територията.

ОСНОВНАТА ЦЕЛ НА ТЕЗИ ЕКИПИ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БОРБА ЗА ОВЛАДЯВАНЕ КРИТИЧНОТО, СПЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА ПАЦИЕНТА НА МЯСТО В ДОМА МУ ИЛИ НА УЛИЦАТА. ОСНОВНОТО И НАЙ-ВАЖНО НЕЩО Е БОЛНИЯТ (ПОСТРАДАЛИЯТ) ДА БЪДЕ СВЕТКАВИЧНО ТРАНСПОРТИРАН ДО НАЙ-БЛИЗКИЯ СПЕШЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР.

Там, в този център, екип от специалисти, разполагащи със съвременна медицинска апаратура, ще направят пълна диагностика и ще започнат навременно и оптимално лечение на пациента.

За прогнозата решава е бързината на „доставяне” на пациента там, където са висококвалифицираните специалисти и апаратурата.

Примери:

- При мозъчносъдов инцидент, за да е успешно тромболитичното лечение, то трябва да започне в първите 60 минути от инцидента.

- При коронарен инцидент, за да е успешна директната тромболиза и реканализиране на коронарните съдове, лечението трябва да се проведе в първите 60 минути след коронарния инцидент.

- При остър хирургичен корем, за да се избегне хеморагичният шок, кръвопреливането и оперативното лечение трябва да започнат пак в рамките на 40–60 минути.

- При тежки ритъмно-проводни нарушения след проведена електрокардиошокова манипулация на място лечението трябва незабавно да продължи в интензивни сектори под мониторен контрол.

Тези примери показват, че „фронтът” на борбата не е домът на болния човек, а е медицинският център. Затова бързината на „доставянето” на пациента в тези центрове е решаваща за крайната прогноза за живота му.

Би трябвало екипите от парамедици да са обучени да се ориентират бързо за моментното състояние на пострадалия, без да се опитват да поставят и да уточняват ДИАГНОЗИ. Това не е тяхна работа и само забавя транспортирането на болния до животоспасяващите центрове. От тези парамедици трябва да се изисква да уточнят жизненоважните параметри от състоянието на пострадалия.