• Правилата за осъществяване на медицинската дейност – консенсусни и стандартни - трябва да са съобразени със социално-икономическите и регионалните възможности, включително с географските особености – те може да бъдат конкретни за всяко ниво – едни за университетските, други за регионалните болници. Те трябва да са флексибилни и осъществими на територията на цялата страна, без да се налага преместване – на пациентите със семействата им или на персонала, и закупуването на излишна и неизползвана, качествена апаратура –например на скенери.

• Стандартът и консенсусът не трябва да поставят пациента и лекаря във възможност за конфликт, вкл. съдебен.

• Правилата трябва да се приемат от по-широк кръг специалисти, например от сходни специалности (един специалист по вътрешни болести може да вземе отношение към всички подраздели на вътрешната медицина, един коремен хирург – аналогично към другите хирургични специалности). При взимането на решения – приемане на правила, голямо значение трябва да имат лекарите от доболничната помощ (общопрактикуващите и специалисти) и лекарите от големите болници. Експертите са от университетите, но те не трябва да участват в гласуването. Тук трябва да участва този, който ще плати, може би дори и пациентските организации. Принципите не трябва да се различни от международните, но прилагането им е локално и то трябва да бъде осъществимо и гарантирано. Не може за лечение на пневмония да се изисква задължително специалист пулмолог, както и за хипертония – кардиолог и т.н.

• При подаване на молба за лечение в чужбина пациентът да е консултиран от комисия специалисти, които работят по съответния проблем и имат достатъчен брой аналогични случаи през изминалата календарна година, а не всеки специалист да дава становище, след което документи, много често непълни, да отиват за становище при съответния национален консултант или до председател на научно дружество, като при отказ от единия и без възражения от другия НЗОК да заплаща лечение 10 до 15 пъти по-високо от цената, която се заплаща на лечебно заведение на територията на България.

• При вече проведено лечение в чужбина пациентът да минава отново за преглед пред комисия, за да се установи, дали използваните финансови ресурси – от средствата на осигуряващите се граждани и заплатени от НЗОК на чужди клиники – са изразходвани целесъобразно.

Няма задължителни за нас европейски или американски стандарти – в момента практиката е да бъдат преписвани. Стандартите не трябва да отговарят на американския икономически стандарт, а на този на страната. Нека има и по-добри от определените в стандартите изпълнения на медицинските дейности, но на национално ниво стандартът трябва да гарантира добра клинична практика.

Налага се в следващата корекция на стандарта „Клинична лаборатория” да се отмени изискването всяко звено за здравна дейност да има собствена лаборатория и да се позволи сключването на договор с външна лаборатория за цялостен или частичен обем изследвания.

Изкривяване на ежедневната дейност е изискването за анестезиолог за седация при гастроинтестинална ендоскопия (Practice Guidelines for Sedation and Analgesia by Non-Anesthesiologists).

Драстична разлика в заплащането на една и съща дейност, извършвана от различни специалисти – от естетични хирурзи или от офталмолози.

Нормативните документи трябва трябва да пазят здравната система от преразходи – безсмислени лечения в чужбина, да пазят лекарите от несъответни за възможностите им изисквания. Независимо от консенсусите и стандартите в съответствие с техния дух трябва да има т. нар. протоколи за отделните структури.