2. Специализацията трябва да започва бързо след дипломирането по медицина, защото извън България съществуват възможности за по-бърза и по-добра квалификация.

3. Възвръщане значението на общите специалности – вътрешни болести, педиатрия, обща хирургия. Задължително обучение по първичната (обща) специалност и улеснено допълнително специализиране (2–3 години) по тесните специалности, както бе преди години. Например, специалистът по вътрешни болести има знанията и правата да лекува много от болестите, които са закрепостени към тесните специалисти – хипертония, пневмония, динамично разстройство на мозъчното кръвообращение. Първичната специалност вътрешни болести е особено необходима в сферата на неопластичните заболявания (хематология, онкология).

4. Държавата да поеме финансирането на общите специалности – вътрешни болести, хирургия, педиатрия, което автоматично намалява необходимостта от допълнителни тесни специалисти. За да се осигури необходимата за страната специализирана дейност, българската държава трябва да подкрепи избрани от нея уникални специализирани оператори, които ще намалят случаите на лечение в чужбина. Самият Фонд за лечение в чужбина знае дефицитните специалисти и трябва да заделя средства за намаляване техния брой, като подпомага специфичната им квалификация.

5. Създаване на нови специалности – онкогинекология, онкогастроентерология, лабораторна медицина – такива специалности има в добре работещи други европейски държави.

6. Специализантите трябва да имат право и задължение да работят самостоятелно, да дежурят и т.н., което да залегне в стандартите по съответни специалности. Защото стандартът задава критериите за добра практика и пази от грешки.

7. Обучение на медицински сестри на степени, с възможност за работа след първи курс.

8. Поддържане на квалификацията – постоянен процес с кредити, съответни на тези в другите европейски страни. При липса на определен брой кредити, натрупани от конгреси, курсове, специализации и публикации, да има финансови санкции.

Няма изисквания от Брюксел. Брюксел е посока, цел към постигане на хармония, съобразена с местните особености. Има други европейски държави, където общата специалност е изискване за придобиване на тясна специалност. Ние трябва да произвеждаме специалисти за България. Ефектът ще се отчете след 10 години.

Специалистът по обща хирургия, педиатрия и вътрешни болести е по-евтин, защото може да участва в разрешаването на множество проблеми. Малката страна изисква повече такива специалисти.

В момента структурата по пътеки трансформира търсенето по специалности, определи голямото търсене на тесни специалисти. Утре моделът сигурно ще се смени.
Трябва да се подкрепят централизираните курсове за специализация към медицинските университети, да има общ за страната централен изпит за допускане, каквито примери има в други европейски държави, напр. Франция.
Да има много централно определени и финансирани специализации. Държавата да поеме финансирането на общите специалности – вътрешни болести, хирургия, педиатрия.

Национална комисия да разпределя всички специализации според специалностите и потребностите на регионите. Може да има и регионални подразделения на комисията. В комисията и в регионалните й звена да влизат университетски преподаватели, болнични лекари и администратори, които да преценяват болничните нужди и капацитета на различните болнични отделения да осъществяват специализацията. Принципно нерешен въпрос за страната, съгласно директивите на ЕС, остава незапочналата интеграция на клинична лаборатория, имунология, микробиология, вирусология и паразитология в единна обща специалност, наречена лабораторна медицина

Въведеният отпреди години стандарт на един лекар да се падат по 4 сестри отдавна е загърбен и в момента на 1 лекар се пада по по-малко от една сестра.
В момента у нас работят около 25 000 медицински сестри, а на системата са нужни още 30 000.
Акушерките са около 4000, а са необходими още толкова.
Средната възраст на медицинските сестри е 53 години, а на акушерките – 51 години.

Поддържането на квалификация – постоянен процес.
Поради липса на квалифицирани тесни специалисти (свързано с напредналата възраст на лекарите) някои интервенции ще трябва да се осъществяват в други европейски страни, което ще струва много по-скъпо от една дирижирана от държавата профилирана специализация (у нас или в други центрове), което в бъдеще ще осигури много по-евтина специализирана дейност.
Кредитната система да защитава заеманата длъжност или растежа, включително и на възнагражденията.