Няма откъде да се вземат средства, за да отговаря нашата здравна помощ на очаквания, изисквания и популизъм. Налага се разумно изразходване. Без доплащане ще осъмнем с пълно заплащане.
Принципи и компоненти на финансиране на здравеопазването в България
1. Солидарна осигуровка, която да гарантира един оптимум медицински дейности.
2. Допълнителни приходи:
• Привилегированите от системата лица да заплащат сами своята здравна застраховка, а не това да става за сметка на здравноосигуряващите се – те не са солидарни с тях, което се отразява и върху мисленето, и върху оценката на действителността. Това е по-справедливо от повишаване на здравноосигурителната вноска, тъй като понастоящем лицата, които се осигуряват здравно, плащат два пъти – един път за себе си и втори път за т. нар. осигурявани от държавата и за държавните служители.
• Държавата да заплаща за осигуряваните от нея лица – деца и пенсионери – истинската, а не редуцирана стойност.
• Вторият „стълб“ на здравно осигуряване да бъде персонален.
• Доплащане на дейност, тъй като цените на изделията са равни на световните (вж. и модул „Доплащане”).
• Заплатена от пациента частна медицинска дейност облекчава здравната система. Тя е добър коректив, допълва и доразвива системата.
3. Необходими са годишни бюджети – като задължителни рамки, но разпределени по квоти – за апаратура, за заплати, за медикаменти, за сграден фонд и т.н. (Например, за лекарства, които биха удължили живата с 1 месец безрезервно се заделят пари, които, символично казано, трябва да се вземат от лечението на хипертонията или на инфаркт, които са лечими и ще удължат значително качествения живот.).
4. Неосигурени – да се плаща от всички нас само спешност. Възстановяването на здравната осигуровка да зависи от това колко време лицето не е било осигурено и да нараства прогресивно.
5. Намаляване на разходите чрез премахването на клиничната пътека като финансов инструмент в болничната помощ, прехвърляне към доболничната помощ на дейности със средствата им и промяна в заплащането на общопрактикуващите лекари
В момента, за да се осигурят възнаграждения, се правят редица безсмислени действия. Част от времето на лекарите отива те да извършват дейности, свързани със заплащането им и мотивирани единствено от него.
Внасянето на здравни вноски в общия здравен фонд на принципа на солидарността се обезсмисля, защото болните винаги дават едни пари за лечението си, които НЗОК не е в състояние да даде.
Здравноосигурените са 6.193 млн. души, като за 2.735 млн. от тях плаща държавата 43%, и то непълноценно (Дневник, 2.4.2018). Половината от полагащото се осигуряване се поема от останалите здравноосигурени – т.е. вместо 8% те заделят 12% за здравно осигуряване.
В момента 1.8 млн. българи, които си плащат здравните осигуровки, издържат още 1.2 милиона. А трябва да добавим и това, че държавата не плаща редовно и навреме осигуровките на своите чиновници. Така на практика в момента държавата взима от приходите от данъците на здравноосигурените българи, за да покрива осигуровките на „нашите" (Дума, 30 юни 2015 , бр.147).
Пенсионерите, децата и бедните се осигуряват върху половината от минималния осигурителен доход от 420 лв.
Това поставя въпроса да се промени философията на здравното осигуряване.
При тази липса на финансова дисциплина се обезсмисля здравните вноски да постъпват в един общ фонд и този фонд да се потребява на принципа на солидарността. Защото част от българското население внася редовно здравните си вноски проявявайки солидарност, но самата държава „бяга” от солидарното внасяне на здравни вноски на социалните групи, изброени по-горе.
Да се въведе втори осигурителен пояс, който да е индивидуален, и пациентът да може изцяло да контролира състоянието на паричните вноски и събраната сума за здравно осигуряване. Да се изключи вмешателство на държавни институции и на НЗОК. Контролира парите си този, който ги внася.
СПЕШНАТА, ЖИВОТОСПАСЯВАЩА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ И ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНА ДЕЙНОСТ, КАСАЕЩА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИНВАЛИДИЗАЦИЯ И/ИЛИ ЗАСТРАШАВАЩА ЖИВОТА НА БОЛНИТЕ, ТРЯБВА ДА СЕ ПОЕМЕ ОТ БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВАТА, като държавните служители станат равнопоставени с другите граждани.
