Все повече пресата, радиото, телевизията се обединяват, като дискутират проблеми, които са надпартийни, общодържавни, засягат цялата нация. Това са проблемите на здравеопазването, образованието, сигурността…

Разбира се, че тези проблеми се дискутират, но от позициите на някой, който е заинтересован персонално включително икономически. Това е нормално.

Навсякъде около нас всички ругаят и се оправдават с държавата – смятат, че единствено тя е длъжна да преборва нашите проблеми. А ние всички сме държавата и май никой не споменава думата „отговорности” – към държавата, към нас самите, гражданите на държавата, които за здравеопазването не сме просто население, а пациенти.

Девин, Ловеч, Враца, Берковица – страх на лекарите, страх на населението, притеснена администрация. Има дисонанс между МЗ и НЗОК. Тук един хирург взел 20 лв. Там една болница остава без медицински сестри. Високоценени лекари преглеждат безплатно, опашки от пенсионери пред кабинетите. Ще затворим болниците. Едни реклами как с природни вещества ще излекуваме всичко и всички. Химиотерапията убива 1 млн. души годишно.

С другите европейски страни при едни и същи цели имаме несъответствия в очаквания и претенции. А другите европейски страни са не само финансово различни, но и културно, религиозно, имат установени умения и навици. Опитът за подражание улеснява разходи, които не съответстват на медицинската патология – несъответни са и изискванията, които дават възможност за злоупотреби.

Свободният пазар роди болничните легла, защото там са парите и те влияят на цялата система. Свободната регулация иска време. Дали здравеопазването може да си позволи да експериментира само свободната регулация?

Липса на координация в развиването на различните дейности е причината за засилващите се дисонанси. Един дисонанс в образованието изисква 15 години за корекция. Една крачка встрани и 15 години за корекция.

Произвеждаме лекари за другите държави. Произвеждаме предимно и бързо тесни специалисти-инструменталисти. Няма оркестър, няма хармония, няма диригент за сериозно болните. Трябва нов симфоничен оркестър. Компенсацията се осъществява с исторически попълнения - от лекарите в пенсионна възраст.

Да не подвеждаме лекарите да търсят по-високи възнаграждения на границите на закона, да им дадем статут – финансов и морален, морален и финансов – за да спрем изтичането на най-можещите, да дадем пари и тласък за развитие.

Най-добрите винаги търсят да се усъвършенстват и успяват, независимо от системите.

Става особено важно сега по главните проблеми да вземат отношение висококомпетентни и незаинтересовани финансово, необвързани специалисти.

Необходима е информираност, която да позволи да имат свое мнение обикновените хора (каквато е основната част от населението на всяка страна) – тези, които не са заинтересовани лично и не са компетентни.

Това е смисълът на тази инициатива. Нашите предложения са виждания на лица, които не сме били пасивни наблюдатели, а сме взимали активно участие и в медицината, и в здравеопазването, и в реформите, и в лечението. Ние сме хора, които познават както образованието, така и здравеопазването.

Предлагаме 10 модула от пъзела „Медицина – Здравеопазване”.

Естествено че не сме изчерпали нито всички въпроси, нито всички варианти на проблемите, които дискутираме.  Сигурно е, че всички министри на здравеопазването са били добронамерени и всеки е дал някакъв принос за адаптиране на системата. Но при всеки нов министър има нова „концепция“, а не координиране изпълнението на национално споразумение.

Това не е работа за един ден. Не е работа за един министър. Не е работа за едно правителство. Не е задача за една политическа сила.

1.           Ще има много недоволни:

·      Болните – защото ще трябва да доплащат за лечението си

·      Тези, които не се осигуряват – защото ще платят по-висока вноска, когато възстановяват осигурителните си права

·      Държавните служители – защото ще им се намалят привилегиите и ще трябва да плащат за здраве

·       Болничните лекари – защото част от дейността им ще стане доболнична

·       Доболничните лекари – защото част от дейността им ще бъде взета от болничните лекари

·       Лекарите от малките болници – защото ще се промени естеството на работата им

·       Общините – защото ще трябва да подпомогнат здравеопазването

·       Политиците – защото няма да могат да сменят лесно директорите

·       Тесните специалисти – защото по-голяма тежест ще получат общите специалности

·       Всички лекари – защото ще трябва да защитават знанията си

·       Комисиите за лечение в чужбина – защото ще има по-големи изисквания към тях.

Трябва да се говори, трябва много да се говори. Естествено е, че ще има възражения по всяко предложение, защото се засягат интереси.

Но, като се предложат разбираеми за всички идеи за здравеопазването, може да се стигне до съгласие по най-важните елементи на промяната.

Лекари, управници, финансисти, пациенти да загърбят егоцентризма си и повече хора да станат съпричастни към процеси, които допринасят за подобряване на НАШЕТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Това означава активност на всички нива!

Хората на медицината сме особено полезни – имаме несподелени (и несподеляни!) виждания, натрупали сме богат опит, разбираме и от диагнози, и от лечение. Можем да определяме приоритети.

Все пак ние се ръководим от принципа на терапията: По-добре е да не видим далечните резултати от нашите усилия (в бъдещето), отколкото да сме свидетери на непосредствените последствия от нашето бездействие!

Витан Влахов

Захарий Кръстев

София 16 май 2018 г