Това са важни идеи на проф. д-р Захарий Кръстев, дмн, за това по какъв път да върви нашето здравеопазване. Те са плод на неговия дългогодишен опит – като лекар, в медицинското образование и в болничното управление. Споделени са и са допълнени от други специалисти и граждани. Вероятно някои констатации и предложения са разбираеми в пълния си обем само от специалистите, но в по-голямата си част те са напълно достъпни за цялото общество. Крайно време е всички да се включим в дискусията, за да се излезе от сегашното състояние. Става дума за здравето на нацията, за нашето здраве.

Захарий Кръстев – професор, вътрешни болести и гастроентерология
Бисер Хантов – архитект
Валентин Янев – общопрактикуващ лекар
Витан Влахов – професор, клинична фармакология
Добрин Свинаров – професор, клинична лаборатория
Здравка Герджикова – лекар психиатър
Илиян Шандурков – лекар офталмолог, председател на Българското дружество по офталмология
Михаил Иванов – физик
Петър Тифчев – професор, ортопедия и травматология
Чавдар Главчев – рекламист 


Проф. д-р Захарий Кръстев, дмн, е водещ български медик.
Ръководител на Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ (1989–2008),
ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет, София (2000-2008),
зам.-председател на Медицинска академия (1990–1992).
Автор на над 200 научни публикации, цитирани многократно, на 25 учебника.
Под неговото ръководство са защитени 15 дисертации.
Член на редакционните колегии на списанията „Българска хепатогастроентерология“ (създател и главен редактор), „Съвременна медицина“ (бивш главен редактор), „Медицински преглед“, World Journal of Gastroenterology и Hepato-gastroenterology.
Член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
член на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози,
председател на Българското научно дружество по гастроентерология (1999-2006, почетен член от 2006). 


НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Българската медицина днес е на много добро равнище. „Разрушеното“ и прокламирано като „общодостъпно“ здравеопазване (НОЖ, ГИПС, АСПИРИН, РЕЗЕРПИН) е противопоставено и заменено от скъпото (МАГНИТЕН РЕЗОНАНС, ЛАПАРОСКОП, ПЛАНКА, ВИРУСТАТИЦИ, АНТИТЕЛА, СТЕНТОВЕ, ХИМИОТЕРАПИЯ, ТРАНСПЛАНТАЦИЯ).

• Българската медицина притежава и ползва съвременните технически постижения.
• Характеризира се с изключително лесна достъпност до високоспециализирана дейност – от часове, до няколко дни.

Има несъответствие между медицина и здравеопазване по много причини – трудно да се изброят всичките и да се оцени относителният им дял.

Някои от тях са:
• Илюзията за „безплатното“ здравеопазване и спекулирането с нея.
• Спекулацията за възможността да се осигури здравеопазване подобно на това в най-развитите икономически европейски страни, които в сравнение с България заделят колосални суми за медицина и здравеопазване.
• Дефицитът на кадри – физически и възрастово остаряване и миграция.
• Дефицитът на квалификация – ограничена от законови постановки и нормативни актове. За квалификацията се изисква време – много добре квалифицираният лекар е на 35–40 години, при 10–15-годишна интензивна практика.
• Застаряването на нацията в следващите десетилетия и увеличаването на болестността.
• Неустойчивостта на системата – идеите за трансформация непрекъснато се променят както със смяната на властта, така и в хода на едно управление.

Необходимо е национално – гражданско и политическо – споразумение за целесъобразни и осъществими действия с продължителност десетина години.
Общите действия следва да бъдат насочени към здравно-социалната структура и да не затрудняват медицинската дейност, трябва да се извършват синхронизирано по целия фронт на здравеопазването – образование, финанси, организация   

Проф. д-р Захарий Кръстев